Хроничния простатит/Синдромът на хронична тазова болка е диагноза, която се поставя при наличие на продължителна болка /поне 3 месеца/ в областта на тазовото дъно /някъде между ректума и тестисите/, тестисите, основата или върха на пениса, ниско в кръста или долния корем, комбинирана с болка при уриниране, често уриниране, болка или дискомфорт по време на оргазъм. Той засягат между 2 и 10% от възрастните мъже. Затова в лечението на този проблем се включват всички възможности на съвременната и „алтернативната“ медицина. Акупунктурата е стълбът на китайското здравеопазване от повече от 2500 години и се използва успешно за лечение на редица заболявания. Тази древна китайска техника намират все по-широко приложение за лечение на хроничния простатит. През последните години се натрупаха все повече и повече научни доказателства за ефективността на метода, като резултати от това лечение се публикуват в най-авторитетните медицински и урологични списания. Нещо повече, акупунктурата и в частност електроакупунктурата /акупунктура с използването на нискоинтензивен ток/ вече се налагат като средство на първи избор за лечение на хроничните простатити. Последни клинични изпитвания показват, че тя е по ефективна от комбиниратата лекарствена терапия /антибиотик с нестероидно противовъзпалително средство/ и упражненията, които пациентите правеждат в домашни условия, като част от комплексното лечение на проблема.
В основата на традиционната китайска медицина заляга възприятието за потоци жизнена енергия
“Qi”, която се движат в човешкото тяло и може да се корегира чрез поставяне на малки игли в определени места на кожата наречени акупунктурни точки. По този начин се възстановява потока на жизнената енергия “Qi” и се подпомага тялото да се пребори с различните заболявания. Използват се малки иглички /като косъм/, които при хроничния простатит се поставят на възлови за простатата точки. Усещането от самото убождане на кожата е подобно на това от ухапването на комар. След това процедурата е абсолютно безболезнена.
Ефектът настъпва след провеждане на 6 -7 седмичен курс, състоящ се от 2 процедури седмично или общо 12-14 /рядко 20/ процедури. Всяка продължава около 30-35 минути, като иглите се поставят за минимум 20 минути. Чрез акупунктура се постига висок процент на излекуване, възлизащ според различните автори на 75-95%.
Лечението не нарушава нормалната ежедневна активност и пациентите се връщат към обичайните си дейности веднага след процедурата. При прилагането на акупунктурата/електроакупунктурата не съществуват рискове за пациента, тъй като не се убождат важни артерии и нерви.
Според ТКМ простатитите са свързани с намаляване на енергията “Qi” в меридианите на дълака и бъбрека, както и със застой на кръвта “Xue” в малкия таз. Смята се също, че е налично движение на „влага и патологична топлина“ към „долния нагревател“ разположен ниско в корема и таза. Лечението чрез акупунктура цели да корегира тези патологични процеси, а именно да се засилят бъбрека и дълака, да се елиминира патологичната влага и топлина, както и да се активира кръвта, за премахване на болестния й застой в малкия таз.
Съществуват различни протоколи за лечение на простатитите чрез акупунктура. Част от тях използват точки 
разположени в непосредствена близост до простатата, каквато е първата точка на предния среден меридиан “Ren mai” – Ren1 /между ануса и тестисите/, трета и четвърта точки на същия меридиан /ниско под пъпа и над основата на половия член/. Често се включват точки по меридиана на пикочния мехур, разположени ниско в областта на кръста или в основата на седалището. Далечните точки имат за цел регулиране на променения енергиен баланс на целия организъм и корегиране на установените при конкретния пациент специфични за заболяването промени.
През последните години в методите за лечение на Хроничния простатит/Синдрома на хронична 
тазова болка навлезе електроактупунктурата. При нея чрез съвременна апаратура се подава в акупунктурни точки електрически ток с определени параметри. Обикновено се избират точки, разположени върху меридиана на Пикочния мехур ниско на кръста. По този начин се въздейства върху почти всички симптоми на пациентите, като безспорно най-добър ефект се постига върху болката, която е и основното оплакване на тези болни. Напоследък въздействието на електроакупунктурата може да се обясни освен с теорията и разбирания на традиционната китайска медицина и със съвременни медицински изследвания. През 2009 г. Lee SH и сътр. установяват, че приложението на електроакупунктурата води до понижаване нивото на един от маркерите на възпалението – простагландин Е (2) в урината на пациентите /изследвана след масаж на простатата/. През 2014 г. Lee SW и сътр. установяват, че прилагането на електроакупунктура води до повишаване на собствените, естествени клетки убийци на организма, като в същото време се понижават останалите бели кръвни клетки. Тези находки карат авторите да предположат, че електроакупунктурата влияе върху имунитета на организма, който е важен в патофизиологията на хроничния простатит. През 2015 г. Kűcűk и сътр. докладват 
резултатите от клинично изпитване, в което се сравнява електроакупунктурата с медикаментозна терапия /антибиотик и нестероидно противовъзпалително средство/. Проучването установява, че електроакупунктурата е по- ефикасна от лекарственото лечение по отношение на болката, другите пикочни симптоми, качеството на живот и индекса NIH-CPSI. Добрият ефект се обяснява чрез стимулацията на кръстни нерви, отговорни за предаване на болковата симптоматика от малкия таз. През 2016 г. Chang и сътр. провеждат системен преглед и метаанализ на ефективността на акупунктурата при пациентите с хроничен простатит. Обобщавайки денните те потвърждавават ,че сравнена със стандартната медикаментозна терапия, акупунктурата е по-ефективна в леченито на заболяването. Нещо повече, те смятат, че когато акупунктурата е налична, тя трябва да е опция в стандартното лечение на пациентите.
Нерядко при пациентите се установяват болезнени точки (т.нар. тригерни точки) в областта на тазовото дъно. Според някои школи тяхното манипулиране би могло да доведе до значително облекчаване на симптомите на пациентите, заради което те трябва да се търсят насочено още по време на първичния преглед на пациентите. Повече за тригерните точки и тяхната мануална обработка можете да прочетете тук.
Автор на статията: Д-р Борян Бужов д.м.