Смята се, че когато симптомите на хроничния тазов болков синдром при мъжете не са свързани с инфекция /невъзпалителен абактериален хроничен простатит/, те биха могли да се дължат на настъпил хроничен спазъм, на скъсяване на мускулни влакна или оформяне на т. нар. тригерни /пускови/ точки в мускулите формиращи тазовото дъно. Проучвания показват, че при хистологично изследване в около 95% от случаите не се уставонява значително възпаление в тъканта на простатата.
Според някои автори съществува аналогия между наличието на тригерни точки в мускулите на шията и главата водещи до главоболие и болката в мускулите на малкия таз. Затова те наричат болката в областта на малкия таз при пациенти с хроничния тазов болков синдром „Главоболие в таза“. Това се потвърждава от докладваното от много мъже облекчение на болката при този синдром, чрез лекуването й с методи насочени към преодоляване на мускулния спазъм на мускулите изграждащи тазовото дъно.
Поради липсата на ясен болестен процес в простатата няколко изследователя проучват случаите на абактериален хроничен простатит. Такива са уролозите от Университета в Колорадо, които установяват при 88% от изследваните от тях 103 пациенти миофасциална чувствителност /болка в мускулите и обхващащите ги фасции/ в седалищната област и по-точно на тази около ануса. Тези пациенти страдат и от неефективна релаксация на мускулите на тазовото дъно. При същите пациенти е проведена и инвазивна уродинамика, която в 92.2% от случаите установява нарушена функция на мускулите на тазовото дъно. Причината за нарушена мускулна дейност в описаните специфични мускули се дължи на т.нар. миофасциални тригерни точки. Те се проявяват като свръхчувствителни места в мускулите, които предизвикват спонтанна болка и/или са болезнени при допир. Някои автори смятат, че точно тези точки водят до нарушение на функцията на мускулите. Настъпва хронично съкращение на мускулатурата, което води до „контрактура“ на засегнатите мускули и не дава възможност на мускулите да се отпуснат и възстановят. Това води до персистиране на симптомите при синдрома на хронична тазова болка.
Наличието на хронично съкращение на тазовата мускулатура би могло да обясни наличието на непълно изпразване на уретрата в края на уринирането, както и изтичането на урина след края на уринирането. На това съкращение се отдава също и слабото отделяне на сперма на върха на оргазма при някои болни.
Наличието на взаимовръзка между първоначалната инфекция, проявила се с настъпването на 
симптомите на остър простатит, и възникването на тригерните точки обикновено се обяснява по следния начин. В периода на диагностициране на острия простатит, по време на неговото лечение и след това съществува постоянно желание на пациента да се пребори с чувството за спешно уриниране. Това води до постоянно, съзнателно съкращение на мускулатурата на тазовото дъно от пациента и нейното свърхнатоварване. В резултат се развиват т.нар. тригерни точки, които сами по себе си се изявават с подобно чувство. В същото време културите от посявките на урина и еякулат са негативни.
Клиничното изследване на пациентите с хроничен тазов болков синдром започва с внимателно опипване на областта, където са основните оплаквания на пациента. Винаги се започва с диагностика на мускулите на тазовото дъно и едва след това се пристъпва към палпиране на простатата. Винаги се търси наличие на тригерни точки, тъй като тяхното присъствие дава ясни насоки за последващото лечение. Самото им наличие предполага тяхното лечение чрез прилагане на различни мануални и инструментални методики.
В лечението на тригерните точки се използват акупресура и акупунктура. При акупресурата се
упражнява дозиран натиск в областта на тригерните точки. Той продължава докато се усети отпускане на съкратените мускулни влакна. Лекарят е този, който чрез чувствителността на своите пръсти преценява кога трябва да се преустанови терапията. Пациентите също имат усещане за отпускане и често дават ценна обратна връзка.
Акупунктурата цели да въведе в енергиен баланс организма, а в случаите на хроничен простатит и в частност областта на тазовото дъно. Специфичното в лечението на това заболяване и в случаите на наличие на тригерните точки е използването на метода на т.нар. сухо заигляне. Чрез него се цели да се отпуснат съкратените мускулни влакна, като се убожда нежно с игла групата на тези с най-голямо напрежение. Резултатът обикновено е мигновенен и е ясен индикатор за успеха от лечението. Повече за акупунктурата и електроакупунктурата при хроничния простатит може да прочететет тук. Съществуват и апартни методи на лечение на хроничния простатит, какъвто е 
лазерпунктурата. При нея чрез използването на мощен лъч светлина се обработват акупунктурните точки. Благодарение на това се достига в дълбочина на местата, които са отговорни за привеждане в хармония на тазовото дъно. Апаратът който използа Д-р Бужов е с максимална мощност в областта на т.нар. ниско-интензивна лазерна терапия (LLLT). Работата с него осигурява максимален конфорт на пациентите, като се избягва понякога неприятното усещане на проникване на иглата в тялото на пациента. Повече за апарата за лазерпунктура можете да прочетете тук.
Автор на статията: Д-р Борян Бужов д.м.