Мануалната терапия се провежда от високо 
квалифицирани лекари след придобиване на медицинска специалност по неврология, физиотерапия или ортопедия-травматология. Тя разполага с богат арсенал от средства, за да осъществи основната си цел – облекчаване на болката на пациентите и подобряване на функционалното състояние на ставите на гръбначния стълб, ставите на горните и долните крайници. Техниките, които използва мануалната терапия са:
- Релаксиращи техники
- Мобилизационни техники
- Мануални манипулации, които биват:
– Дирекни /натискът се прилага директно върху гръбначния стълб/
– Полуиндиректни: с подпомагане или с противодействие и са комбинация от дирекни и индиректни техники
– Индиректни /използват лостове на тялото/
- Масажни техники
- Инжекционно поставяне на кортикостероид с или без анестетик /обикновено в непосредствена близост до ставната капсула/
- Сухо заигляне при миофасциални болки с акупунктурни игли
- Терапевтични упражнения
Всяка от техниките притежава своите индикации и може да се изпълнява самостоятелно или в 
комбинация с другите техники. Някои от тях се изпълняват последователно, като първите имат за цел да улесняват провеждане на следващите или да го правят възможно. Те се прилагат съобразно нивото и степента на увреда в различните отдели на гръбначния стълб /шиен, гръден, поясен/. При периферните стави се работи с тракция, мануална мобилизация и мануална манипулация, като останалите техники са много по-слабо застъпени.
Релаксиращите /отпускащите/ техники водят до отпускане, чрез намаляване на повишения мускулен тонус, свързан с поддържането на определена защитна поза от страна на пациентите. Те ги подготвят за провеждане на по-сложните мобилизационни и манипулационни техники. В някои от случаите те са единствените, които са възможни при конкретния болен. В тези случаи тяхното използване представлява единствената алтернатива за облекчаване състоянието на пациентите.
Мобилизационните техники и мануалните манипулации са основните, с които борави 
мануалната терапия. В областта на гръбначния стълб те се провеждат върху конкретен двигателен сегмент, който се състои от два съседно разположени прешлена и прилежащите му структури. И при двата вида техники структурите на двигателния сегмент се поставят в напрежение, което води след себе си оздравителните ефекти на мануалната терапия. Мобилизационните техники само изчерпват свободното движение в ставата, докато при мануалните манипулации се преминава този физиологичен праг, достига се до анатомичния праг, като често това е свързано със звуков феномен „изпукване“. Провеждането на техниките е прецизно, индивидуализирано, с малка амплитуда и голяма бързина. Задължително при извършването на вертебралните манипулации да се спазва правилото за посока на движение без болка в сегмента на съответната част на гръбначния стълб. При работа върху ставите на горния и долния крайник обикновено се използва същия принцип на изчерпване на движението в съответната става преди провеждането на същинската манипулация.
В кабинета си Д-р Бужов предлагатвсички изброени по-горе методики, както и акупунктура /включително аурикулотерапия/ и акупрусура при болкови синдроми на опорно-двигателния апарат, вендузотерапия, лазертерапия и моксотерапия.
Автор на статията: Д-р Борян Бужов д.м. (секретар на Българското дружество по Мануална Медицина на Вертеброгенните Заболявания и член на Управителния съвет на Българското Дружество по Традиционна Китайска Медицина)