Болката в кръста е най-често срещаното оплакване в човешката популация. Дължи се на много и различни причини част от които произхождат от гръбнака. Той представлява комплексна и сложна анатомична структура в която се преплитат костни елементи, поддържащия ги ставно-мускулен апарат. В допълнение в непосредствена близост са разположени нервни структури в лицето на коренчетата на периферните гръбначномозъчни нерви и хранещите ги съдове. Всяка от тези структури може да е причина или да допринесе за появата на болка в кръста.
Неврологичен преглед
Изследването на болката в кръста започва с влизането на пациентите в лекарския кабинет. Оценява се позата на пациента, при която пациентът обикновено държи ръката си на болната страна, леко е присвил „болния крак“ и е преместил тежестта на тялото си върху „здравия“ крак. Понякога пациентите са приведени напред в принудителна поза, като болката се влошава при опит за изправяне. Обикновено върху лицето на болните е изписана болка и изражението на лицето е на измъчен от страданието си човек. Поканени да заемат удобно място на стол в кабинета, често пациените отказват, заради притеснения от влошаване на болката и предпочитат да останат прави. В тежките случаи походката им е с малки крачки с минимално пристъпване върху болния крак и пренасяне на тежестта върху здравия крак. Обикновено част от мануално-медицинското изследване се извършва при изправено положение на пациента и за него можете да прочетете по-долу.
По време на неврологичния и мануално-медицинския статус се определя точната локализация на болката в кръста. Диференцира се дали тя обхваща задната или страничната част на крака, за което 
обикновено пациентите се приканват да нарисуват болката си върху определени схеми със стилизирани човечета. Това насочва лекаря да мисли за конкретен сегмент на гръбначния стълб причиняващ оплакванията на пациента. В допълнение пациентът се приканва да се придвижи (при възможност) на пръсти и на пети, което допълнително затвърждава предварителните впечатления за засегнатия сегмент. В легнало положение се оценяват сухожилно-надкостните рефлекси, като се търси разлика в симетрията на тяхната изява между двата крака. Обикновено при засягане на коренче на съответното ниво кореспондиращия рефлекс е отслабен. Изследва се повърхностната сетивност, като обикновено в зоните на засягане чувствителността е намалена. Изследва се симптомът на Ласег, при който се определя ъгълът на поява на болка при повдигане на засегнатия крак.
Мануално-медицински преглед
Мануално-мединския преглед се осъществява чрез методите на мануалната диагностика. Тя започва в изправено положение на пациента, който е с гръб към лекаря. Оценява се позицията на таза, поясната част на гръбнака с т.нар. поясна лордоза, тонуса на мускулатурата в тази част на гръбнака, както и по-високо разположените гръдни сегменти на гръбначния стълб. Още тук може да се забележи, ако е налично, изкливяване на таза с евентуално променена височина от едната му страна. Едновременно се установяват свързаните с това променени позиции на т.нар. спини отпред и отзад, наличието на патологична кривина /сколиоза/ на поясния и гръдния отдел на гръбнак и промяната на тонуса на мускулите /хипертонус/ в непосредствена близост на гръбнака. Не трябва да се изпуска също оценката на свода на ходилата и височината и симетричността на коленните гънки. Всички тези находки ориентират специалиста по мануална медицина за възможната причина за оплакванията на пациента.
След това се провеждат динамични тестове за оценка на обема на движение в конкретния регион на гръбнака. Така например за поясния отдел представа дава навеждането на пациента напред /тест на Thomayer/, когато се преценява дали пръстите достигат до нужното ниво над земята, което в норма е 15-20 см. Недостигането на това ниво може да се дължи както на проблем в гръбнака, така и на скъсена мускулатура. Изследват се и останалите движения в поясния отдел в изправено положение на пациента, като терапевтът добива впечатление за т.нар. свободни от болка посоки на движение. Трябва да се отбележи, че ограничението на наклонът настрани в едната посока може да се дължи освен на проблем в един или повече гръбначни сегменти може да се дължи и на възпаление и скъсяване на т.нар. квадратен мускул на пояса – m. quadratus lumborum.
При подозрение за разлика в дължините на краката, на която се дължи болката в кръста и/или седалището, се установява разлика във височините на спините на хълбочните кости. От друга страна при наличие на такава асиметрия може да се касае за проблем в сакроилиачните стави. Двете заболявания се диференцират в седнало положение, когато при действително по-къс крак спините се изравняват, докато при проблем в сакроилиачните стави тази разлика се запазва.
Прегледът продължава в легнало положение, когато се търси локална болка в съответните гръбначни сегменти. При нейното установяване се продължава с диференциране на на т.нар. сегментарна симптоматика. Така се постига точна и прецизна топична диагноза, задължителна за провеждане на адекватна терапия с методите на мануалната медицина.
Образни и други изследвания (МРТ, КТ, Рентгенографии и ЕМГ/ЕНГ)
След снемане на историята на заболяването, провеждане на неврологичния и насочения монуално-медицински преглед се оценяват предоставените от пациента образни и други неврофизиологични изследвания (при липса на такива неврологът и специалист по мануална медицина обикновено продължава с лечението, като се ограничава в провеждането на мануалната терапия до специализирани масажни и релаксиращи техники и мобилизиращи методи). Най-често обикновената рентгенография е достатъчна, за да може лекарят да се ориентира какъв е проблема на пациента и до каква степен настъпилите в гръбначния стълб промени позволяват да се провежда мануална терапия пълния й обем. Само след изключване на някои заболявания чрез образните изследвания, лекарят може да прецени, че ще използва всички възможности на мануалната медицина.
Много по-прецизна диагностика дава Компютърната Томография – Скенер, а най-информативна е Магнитно Резонансната Томография (МРТ). При Магнитния Резонанс меките тъкани са най-добре изобразени и дават най-ясна представа за типа и степента на изява на болестния процес. Най-често се установяват дискови пролапси (хернии) и доскови протрузии. Обикновено те са отговорни за оплакванията на пациентите. Разположени на широка основа част от тях предизвикват оплаквания в двата крака. Ако са по-изразени от едната страна оплакванията са само в единия от двата крака. Възможно е дисковите хернии да предизвикват само болка в кръста без тя да се разпространява по краката. Тогава не се установява засягане на коренчетата от промените и болката се дължи на другите болезнени структури на гръбнака.
Електромиографията (ЕМГ)/ Електроневрографията (ЕНГ) е друго изследване, което показва степента на увреда на съответното коренче и съпътстваните от това допълнителни промени.
Лечение и профилактика
Лечението на болката се извършва медикаментозно и немедикаментозно, а именно чрез методите на Мануалната Медицина и Акупунктурата.
Методите на лечение на болката в кръста с които Мануалната медицина разполага са: релаксиращи и/или мобилизиращи техники, вертебрални манипулации /директни, полуиндиректни, индиректни/, масажни техники и други.
Мануалният терапевт избира коя техника в кой от случаите да използва. Всяка притежава своите индикации и контраиндикации, предимства и недостатъци. Някои от техниките могат да предшестват другите, като улесняват тяхно провеждане или го правят изобщо възможно.
Релаксиращите /отпускащите/ техники обикновено подготвят пациента за провеждане на по-сложните мобилизационни и манипулационни техники. В отделни случаи те могат да са единствените, които се използват при конкретни болни.
Мобилизационните техники и мануалните манипулации са основните, с които борави мануалната терапия. Те се провеждат върху конкретен двигателен сегмент, състоящ се от два съседни прешлена и прилежащите му структури. По време и на двата вида техники структурите на двигателния сегмент се поставят в напрежение, което води след себе си оздравителните ефекти на мануалната терапия. Провеждането на техниките е прецизно, индивидуализирано, с малка амплитуда и голяма бързина и спазващо правилото за безболезнената посока на движение в сегмента.
Мануалната терапия представлява уникален по ефективност метод, който е в състояние едномемонтно да лиши пациентите както от остри, така и от хронични болки. От изключителна важност за трайността на постигнатите резултати е съдействието от страна на пациента по отношение провеждането на адекватна рехабилитация в домашни условия.
Акупунктурата при т.нар. ниска болка в кръста е ефективна методика, доказала своята ефикасност в течение на хилядолетия. При нея се прави прецизна диагностика на давността на болката, точното й разположение, посоката й на разпространение било то към седалището или към крака (бедрото и/или подбедрицата) или към двете. В зависимост от давността на оплакванията, мястото на болката и нейната посока на разпространение се прави подбор на използваните акупунктурни точки.
Акупунктурата има следните предимства:
- Процедурите не изискват предварителна подготовка на пациентите (добре е пациентите да не са гладни)
- Не се налага да бъдат приемани в болница независимо, че се касае за микроинвазивна процедура
- Пациентите могат веднага да се върнат към ежедневните си ангажименти (няма възстановителен период след махане на иглите)
- Ефекта на иглоубождането продължава дълго след махането на иглите
- Липса на страничните ефекти на лекарствата
- Практически липса на какъвто и да било риск при поставяне от опитен иглотерапевт
- Възможност по време на една процедура да се въздейства не само симптоматично върху болката, но и патогенетично върху причината довела до нея
- Доказана ефективност чрез клинични изпитвания
- Болката в кръста принадлежи към групата от 91 заболявания, за които Световната Здравна Организация препоръчва да бъдат лекувани с акупунктура
Всичко описано по-горе прави акупунктурата предпочитан метод на лечение за хората с остра болка в кръста, които водят здравословен начин на живот и нежелаещи да употребяват медикаменти. В допълнение тя е средство на избор при случаите с хронична болка и особено когато западните методи на лечение са се изчерпали (големия процент от пациентите), както и когато пациентите не са показани и липсва алтернатива на хирургичното лечение.
Електроакупунктура е по-нова методика в лечението на болката в кръста, при която към ефекта на поставените акупунктурни игли се добавя силата на електролечението. Чрез прилагането на слаб електрически ток се подобрява ефективността на акупунктурата особено в хроничните случаи .
Лазерпунктурата е най-модерното направление в лечението на болката в кръста. Лазерпунктурата се използва самостоятелно и в комбинация с мануална терапия. Тя представлява отлична възможност за пациентите, които не желаят да им бъдат поставяни игли, да се възползват от възможностите на акупунктурата без да се нарушава целостта на кожата им.
Приложени заедно мануалната терапия и акупунктурата представляват най-мощно „оръжие“ в борбата с болката в кръста. Ефективността на всяка от методиките е висока, но в комбинация гарантират бърз успех в справянето с болката и бързото връщане на пациентите към тяхното нормално ежедневие.
Автор на статията: Д-р Борян Бужов д.м. – секретар на Българското дружество по Мануална Медицина на Вертеброгенните Заболявания и член на управителния съвет на Българското Дружество по Традиционна Китайска Медицина
Акупресурата е древна методика, която вероятно е по-стара от акупунктурата. При нея, чрез натиск в определени биологично-активни точки, се въздейства върху обменните процесите в организма. За всички пациенти, които изпитват страх или дискомфорт от иглолечението тя представлява отлична алтернатива. Провежда се на фона на съответна диета, набор от физически упражения за общо тонизиране на организма и такива за поддържане на коремната и тазобедрената мускулатура.
за прием на голямо количество храни. По време на процедурата се правят поглаждащи пасажи по дължината на определени области на таза.
вторарата седмица те се провеждат през ден, а от третата седмица два пъти седмично. Времето, което пациентите трябва да си отделят е минимум 30 минути /по възможност и малко повече/. Тук се включва времето за поставяне на иглите и 20 минути време, през което иглите остават на място и се стимулират. Не се изисква допълнителна подготовка на пациентите с изключение на препоръката да са закусили, като биха могли да не са пили кафе или много силен чай.
заболяването по време на втория курс на лечение /когато се налага/. Използва се минимален по сила ток, който предизвиква чувство на мравучкане от засегнатата страна. Чувството е по-скоро търсен ефект, от страна на пациента и лекаря и гарантира добрия ефект от въздействието на тока. Никога не се достига до болка при пациента, а напротив пациентът търси този ефект и е по този начин до голяма степен сам определя силата на тока.
случаи, когато се използва метода на топлата игла. Така чрез запалването на мокса, прикрепена към иглата или придържана в определена позиция от терапевта, се загряват част от иглите на болната страна. Така се постига попълване на енергията Qi в засегнатите меридиани и се стимулира възстановяването на нейното нормално протичане по хода на меридианите.
игла в част от точките се препоръчва да се използва мощен лазер от клас IIIb. Обикновено с него се облъчват точки, които са болезнени и разположени в непосредствена близост до ствола на лицевия нерв и непосредствено след излизането му от собствения костен канал на черепа.
тестувани за локална болезненост. Това са т.нар. локални „а-ши“ точки. Когато се установи такава точка, най-доброто лечение за нея е тя да бъде атакувана чрез т.нар. сухо заигляне (поставяне на акупунктурна игла директно в болезнената точка) или чрез инжектиране в нея на анестетик. „А-ши“ точките могат да съвпадат с точки, разположени върху самите меридиани /акупунктурни точки/, а понякога са разположени в съседство с тях и представляват извънмеридианни точки. Независимо от това дали са налице меридианни или извънмеридианни болезнени точки има такива, които обикновено се използват за съответния регион:
въздействие върху болезнените области се постига най-добре като се комбинират локалните и далечните точки. По този начин се осигурява свободното придвижване на енергията във вертикална посока т.е. в посока по хода на меридианите.
електролечението заедно с традиционната акупунктура. Тя позволява да се преодолее застоя на енергията по хода на засегнатите меридиани. След определяне на болезнените акупунктурни точки и диференцирането на засягането на конкретните меридиани преминаващи през тях, може да се предприеме прилагането на много лек ток по хода на меридиана. Така чрез свързването на две акупунктурни точки разположени преди и след мястото на болката може да се постигне значително облекчение на оплакванията по време още на първата процедура. Повече за електроакупунктурата можете да прочетете 
тригерни точки има отлични ефекти. Трябва да се подчертае не само моментната удовлетвореност на пациентите от терапията, но и дългосрочността на ефекта от нея. Така например акупунктурата с моксотерапията (три пъти седмично) са доказали по-дългосрочна ефективност от приложението на най-мощни обезболяващи средства включително опиоидни аналгетици (Zhonoguo и сътр. 2016). Неслучайно тази терапия се препоръчва горещо от всички запознати с лечението на това упорито заболяване.
Смята се, че когато симптомите на хроничния тазов болков синдром при мъжете не са свързани с инфекция /невъзпалителен абактериален хроничен простатит/, те биха могли да се дължат на настъпил хроничен спазъм, на скъсяване на мускулни влакна или оформяне на т. нар. тригерни /пускови/ точки в мускулите формиращи тазовото дъно. Проучвания показват, че при хистологично изследване в около 95% от случаите не се уставонява значително възпаление в тъканта на простатата.
симптомите на остър простатит, и възникването на тригерните точки обикновено се обяснява по следния начин. В периода на диагностициране на острия простатит, по време на неговото лечение и след това съществува постоянно желание на пациента да се пребори с чувството за спешно уриниране. Това води до постоянно, съзнателно съкращение на мускулатурата на тазовото дъно от пациента и нейното свърхнатоварване. В резултат се развиват т.нар. тригерни точки, които сами по себе си се изявават с подобно чувство. В същото време културите от посявките на урина и еякулат са негативни.
упражнява дозиран натиск в областта на тригерните точки. Той продължава докато се усети отпускане на съкратените мускулни влакна. Лекарят е този, който чрез чувствителността на своите пръсти преценява кога трябва да се преустанови терапията. Пациентите също имат усещане за отпускане и често дават ценна обратна връзка.
лазерпунктурата. При нея чрез използването на мощен лъч светлина се обработват акупунктурните точки. Благодарение на това се достига в дълбочина на местата, които са отговорни за привеждане в хармония на тазовото дъно. Апаратът който използа Д-р Бужов е с максимална мощност в областта на т.нар. ниско-интензивна лазерна терапия (LLLT). Работата с него осигурява максимален конфорт на пациентите, като се избягва понякога неприятното усещане на проникване на иглата в тялото на пациента. Повече за апарата за лазерпунктура можете да прочетете 
Епилепсията се проявява с пристъпи с различен характер. При някои от тях пациентите губят съзнание /генерализирани пристъпи/, при други те са само объркани без да губят съзнание, а при трети се появава само откъслечна неврологична симптоматика – моторна, сетивна, такава дължаща се на вегетатимната нервна система или с психични прояви.
двете мозъчни хемисфери, което най-добре се документира чрез електроенцефалограма /ЕЕГ/ и което се дължи на генерализиран електричен разряд на невроните на мозъчната кора, таламуса и ретикуларната формация.
постоянни игли, които остават на място за определен период и продължават лечението извън кабинета на специалиста. Използва се също инжектиране в акупунктурни точки на важни за работата на мозъка витамини, като по време на всяка процедура се подбират 2 или 3 акупунктурни точки за тяхното прилагане. Необходимо е провеждането на около 10 такива процедури с последващ контрол на нивата на витамините и при необходимост повторение на курса.
сисовидния (proc. Mastoideus) израстък и се разделя на няколко клона, които са отговорни за движението на лицевите мускули. Освен чисто моторни клончета лицевият нерв има още няколко вида влакна, които добавят функции към основната му функция да контролира мимиката на лицето. Първия тип влакна отговарят за слъзната секреция, втория тип влакна отговарят за контрола на малък мускул в средното ухо и оттам за нивото на звука, трети тип отговарят за вкуса в предните 2/3 на езика и секрецията на слюнчените жлези, а четвърти тип обезпечават чувствителността на част от външния ушен канал и малка зона зад ухото. Именно тези допълнителни функции на нерва помагат за определяне точното място на увреда на нерва вътре в собствения му канал.
от неговото ядро в главния мозък /номер 7 на картинката/ до мястото му на излизане от костния канал на черепа. В тази връзка се различава централна /в мозъка/ увреда на нерва и периферна /извън главния мозък/ увреда. Всяка от тези два вида увреда трябва да се прецизира, тъй като съществуват различни причини за увредата. В допълнение има много видове периферна увреда според мястото на проблема. Затова най-важната задача на невролога е да определи мястото на увредата и от там да разграничи възможната причина.
вкусови влакна и тези отговорни за секрецията на слюнчените жлези – буква D на картинката/ – тук са характерни всички симптоми на увреда на мускулите, за които е отговорен лицевия нерв: изглаждане на бръчките на лицето, невъзможност да се затвори окото и видимо придвижване на очната ябълка нагоре, увисване на устния ъгъл, невъзможност да се покажат зъбите, да се надуят бузите и да се подсвирква.
увреда на нерва и ги свързва с различни енергийни системи на тялото. Добрият специалист по ТКМ може да помогне изключително много за бързото възстановяване на пациента. Д-р Бужов е невролог с богат опит в лечението на пациенти с пареза на лицевия нерв. Като специалист невролог и практикуващ ТКМ той отговаря най-много на нуждите на пациентите за експертно мнение и лечение.