Какво представлява синдромът на карпалния канал?

Синдромът на карпалния канал е най-честият синдром на притискане на периферен нерв (n. medianus) в ограничено по обем пространство, а именно карпалния канал в областта на китката. Касае се за притискане на нерва в зоната му на преминаване през собствения му канал, разположен от вътрешната страна на китката.

Причини за развитие на синдрома?

Причините за развитие на синдрома на карпалния тунел могат да бъдат много и различни, като в част от случаите такива не се откриват. Когато липсват ясни причини, се говори за идиопатичен синдром или синдром без дефинируема причина. В останалите случаи той е изява на друго съпътстващо заболяване – тогава се говори за симптоматичен синдром на карпалния канал. При него най-често се касае за пациенти с ревматоиден артрит, тендовагинит, хипотиреоидизъм, захарен диабет, миелом, гигатизъм и др. В някои случаи, а именно при пациентки в климактериум, по време на бременността или при напълняване съществува повишен риск за развитието на заболяването.

Когато причина не се открива, появата на синдрома на карпалния канал се обяснява с извършването на повтарящи се, стереотипни движения на пръстите на ръцете. Това най-често се наблюдава при хора работещи на компютър и други извършващи еднотипни движения с пръстите на ръцете. Ето защо синдромът на карпалния канал става все по-актуален и придобива все по-голяма важност в нашето съвремие.

Оплаквания на пациентите

Най-честите оплаквания на пациентите са от мравучкане, парене, изтръпване и болка в дланта на ръката, която достига до всички пръсти на ръката с изключение на малкия пръст т.е. в зоната, за чиято инервация отговаря n. medianus. Оплакванията обикновено са по-тежки вечер, като в по-напредналите случаи могат дори да будят пациентите. Влошават се при претоварване на ръката от прекомерно извършване на еднотипни движения. С напредване на заболяването болката може да се излъчи нагоре по предмишницата на ръката и да достигне до лакътя. Типично е, че при прилагане на натиск в областта на китката, оплакванията се влошават. С напредване на заболяването се достига до отслабване на силата на ръката, като се наблюдава намаляване на обема на мускулите на дланта и се появява мускулната атрофия в инервираната от нерва зона.

Диагностициране на синдрома

Диагнозата се поставя клинично съобразно оплакванията на пациента и се потвърждава от електромиографското апаратно изследване на нерва. Типичните оплаквания на пациентите бързо насочват лекаря към правилната диагноза. По време на прегледа огледът на дланите може да установи изтъняване на мускулатурата на засегнатата ръка, която съпътства мускулната слабост. Изследването на сетивността показва промяна в чувствителността на първите четири пръста на ръката и запазена такава на последния пети пръст. В допълнение съществуват т.нар. провокиращи тестове, като тези на Tinel и на Phalen, при които с определени приоми се предизвикват типичните оплаквания на пациента. Електромиографията диагностицира точното място на увреда на нерва по хода му в карпалния канал разположен от вътрешната страна на китката.

Лечение

Лечението се провежда с методите на западната медицина и традиционната китайска медицина.

Най-новите изследвания в областта на Традиционната Китайска Медицина и в частност на акупунктурата и електроакупунктурата показват изключителните резултати на тази хилядолетна, но и същевременно съвременна методика /електроакупунктурата/ в борбата със синдрома на карпалния канал. Последното клинично проучване на Националния Институт по Здравеопазване на САЩ от края на 2017 година доказват по неоспорим начин дефинитивните ефекти в лечението на синдрома чрез електроакупунктура (още за акупунктурата при синдрома на карпалния тунел). За доказване на ефектите от лечението са използвани най-съвременни електрофизиологични и образни методи като електромиография, Магнитно Резонансна Томография (МРТ) в няколко модалности и DTI. Всички те доказват по неоспорим начин дългосрочните резултати от лечението с акупунктура. Те се изразяват в настъпващите дефинитивни промени в структурите отговорни за оплакванията при пациентите – в периферен нерв и в мозъчната кора, отговаряща за усещанията в ръката. За първи път в историята на съвременната наука се дава научно-обосновано обяснение за ефектите на акупунктурата и електроакупунктурата за постигане на дългосрочни ефекти в лечението на пациентите с болков синдроми и в частност при пациентите със синдром на карпалния канал.

Според препоръките на западната медицина, в случаите само с леки сетивни оплаквания от изтръпване, мравучкане и дискомфорт, ръката се поставя неподвижна в определена поза чрез ортезно средство тип лонгета. Изписват се медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, понякога витамини, а в случай на нужда при по-тежките случаи се поставя локално кортикостероид. При неповлияване и влошаване на оплакванията се преминава към оперативна декомпресия на нерва.

Профилактика

Необходимо е да се провеждат по-чести почивки в рамките на деня при продължително извършване на еднотипни движения. Добра идея е да си навие аларма на часовника /римайндър на компютъра/ и на всеки 45-50 минути да се отпускат ръцете покрай тялото за няколко минути и леко да се разтръскат. Необходимо е да се постигне правилна поза на китките на ръцете при работа на компютър или друга еднотипна дейност с пръстите на ръцете, като те се разполагат хоризонтално или леко надолу. В допълнение при възможност движенията да се извършват с цяла ръка, а не само с пръстите, с цел да се отбремени зоната на напрежение.

В случаите, когато има рецидив на симптомите, е необходимо да има готовност за поставяне на ръката в шина с имобилизация на китката. В допълнение би могло, ако пациентите го толерират, да се постави лед на китката за 5-10 минути с цел моментно облекчаване на симптомите и преди предприемането на по-сериозни лечебни действия.

 

В заключение бих желал да отбележа отличната възможност в лицето на акупунктурата и в частност на електроакупунктурата, която пациентите с лека и умерена степен на идиопатичния синдром на карпалния канал имат, за лечение на този рецидивиращ и създаващ значим физически и психически дискомфорт синдром.

 

Автор на статията: Д-р Борян Бужов д.м. /специалист по нервни болести и член на управителния съвет на Българското Дружество по Традиционна Китайска Медицина/