Фибромиалгията е все по-често разпознаваемо заболяване на хронична мускуло-скелетна болка обхващаща двете половини на тялото, и разпростираща се под и над нивото на кръста. То се съпровожда от скованост, обща отпадналост и нарушения в съня. В допълнение при фибромиалгията може да се намесят емоционални и ментални нарушения като депресия и безпокойство, както и изтръпвания и мравучкания по крайниците. Най-честите места на болка при това коварно заболяване са шията / отпред и/или отзад/, раменете /точки отпред и отзад/, таза, ръцете и краката. Фибромиалгията се диагностицира с определяне на броя болезнени точки, като той обикновено е над 11 от 18 търсени точки. Истината е, че при това заболяване може да Ви боли не само в тези точки, а навсякъде по тялото, поради което диагностичните критерии за бройка и място не са абсолютни. В допълнение оплакванията имат периоди на влошаване и периоди на затихване с усилване и отслабване на симптомите.
Причината за възникване на фибромиалгията не е установена, но се смята, че се дължи на
промяна в централното възприятие на болката и на настъпили невроендокринни/невротрансмитерни промени. Така например при нея се установява промяна в т.нар. субстанция Р в гръбначния стълб, понижен кръвоток в част на главния мозък наречена таламус и др. Все пак независимо, че анамнезата не може да установи връзка с предхождащи събития при пациентите в 40% от случаите, при 15% от тях се установява единична травма, при други 15% промяна в опорно-двигателния апарат на тялото, при 10% предхождаща инфекция, при 10% преживян тежък емоционален стрес и в останалия процент различни други причини.
Каква е честотата на фибромиалгията?
Различните литературни източници сочат, че честотата на фибромиалгията в САЩ е между 2 и 6% от населението.
Диагнозата се поставя чрез снемане на медицинската история на пациента, провеждане на различни образни и електрофизиологични изследвания и някои лабораторни проби. Всички те изключват други медицински причини за оплакванията при пациентите и насочват към фибромиалгията. Не е случаен факта, че за поставянето на диагнозата понякога са нужни месеци, а понякога дори години. Един от диагностичните критерии е оплакванията при пациентите да са с давност поне 3 месеца.
Лечението се провежда чрез методите на източната и западната медицина. Към методите на западната медицина спада медикачентозното лечение с антидепресанти от различни групи /най-често трициклични/, а също използването на обезболяващи средства от различни групи. Всички те се дават с повишено внимание поради наличните странични ефекти. В случай на нужда се предписват и меки сънотворни лекарства, целящи постигане на пълноценен сън. Задължително в ежедневната програма на пациентите се включват аеробни упражнения с различна интензивност и някои техники за намаляване на стреса /виж таблицата/.
Упражнения с умерена интензивност | Упражнения с висока интензивност |
|
|
Доста често при фибромиалгия се установяват промени в междупрешленните стави и в костовертебралните стави /ставите между напречните израстъци на прешлените и ребрата/. Те често съвпадат с а-ши точките в конкретните сегменти на гръбначния стълб – шиен, гръден или поясен. Техниките на мануалната медицина и в частност мобилизационните техники и мануалните манипулации са от изключителна полза за моментално преодоляване на болката в тези области. По време на прегледа се установяват промяна в регионалната подвижност на отделни сегменти на гръбначния стълб. Определя се причината, на която това се дължи и при установени промени в областта на междупрешленните стави на гръбнака – т.нар. болезнени междупрешленни дисфункции се провеждат мануални мобилизации или манипулации в конкретния сегмент. Те възстановяват нормалното разположение на междупрешленните ставички една спрямо друга и се прекъсва порочния кръг на болка, предизвикана от неправилно разположение на прешлените.
Източната медицина в лицето на акупунктурата и моксотерапията предлага чудесна алтернатива или допълнение към западната, като вместо медикаменти се използват тънки акупунктурни иглички и различни билкови препарати. Игличките са незаменимо средство в борбата с основната причина за настъпването на болката при пациентите, а именно образуването на т.нар. тригерни точки. Те се образуват в мускулите, когато мускулни влакна не могат да се отпуснат и остават съкратени, не могат да се хранят достатъчно, с времето натрупват болезнени субстанции в себе си и чрез нервните пътища предават чувството за болка до центрове на мозъка, които ги разпознават като причина водеща до увреждане на тялото. В китайската медицина съществува техника на убождане с игли на установени тригерни точки, което води до моментално облекчаване на пациента. Клиничните изпитвания с прилагане едновременно на акупунктура и на мощна моксотерапия в болезнените зони доказва високата си моментна ефективност, сравнима дори с опиатите. Проследяващите визити при тези пациенти установяват и дългосрочна ефективност, която е по-добра от тази на медикаментите. В по-тежките случаи се използва и техниката на игла-нож. В допълнение китайската медицина разпознава различни образи в патогенезата на фибромиалгията от пълен и празен тип. Съобразно тях се подбират допълнителни точки. Обикновено се подбират локални точки /когато не са на меридианите са т.нар. а-ши точки/, съседни точки и далечни точки. В зависимост от зоната на болката се използват регионални точки: точки за горната част на гърба, точки за шията, точки за средната част на гърба, за долната /ниската/ част на гърба, точки за ръцете и точки за краката. При невъзможност за приложение на акупунктурни игли тригерните точки се обработват чрез акупресура /повече за акупунктурните точки, които използва традиционната китайска медицина прочетете тук/.
Автор на статията: Д-р Борян Бужов д.м.